Факти за диска, които може би не знаете
Тук ще научите интересни факти за диска - история, параметри, структура...
История на диска
прототипът
Прототипът на съвременния компакт диск (Compact Disc /CD/) е представлявал пресована стъклена пластина. Той е създаден през 1970 г. от холандския физик Клаас Компаан (Klaas Compaan) и колегата му Пит Крамер (Piet Kramer).
дискът като стандарт
Само осем години след създаване на първия прототип Филипс решава да предложи компакт диска като стандарт. Материалът, от който се изработва дискът е поликарбонат, разработен от Полиграм - дъщерна фирма на концерна Филипс.
Първият компакт диск е бил с диаметър 115 mm - достатъчен за едночасова музика. По настояване на Сони размерът на диска е променен на 120 мм. Твърди се, че причината за това е, че Сони искат да запишат на един диск 9-та симфония на Бетховен под диригенството на Караян. Промяната в размера на диска довела до промяна в мъжката мода в Япония - джобовете на мъжките ризи били увеличени така, че в тях да може да влиза диск.
За размера на вътрешния отвор се налагат холандците. Тяхната най-малка монета, чиито диаметър бил само 15 мм, определила размера на вътрешния отвор.
в Еропа и Япония
Компактдискът навлиза в Европа и Япония през есента на 1982 год.
в САЩ
Дискът навлиза в САЩ през пролетта на 1983 г. и измества бързо аудиокасетите и грамофонните плочи.
През същата година на пазара се появява първият CD плеър.
информационен носител
През 1990 г. дискът намира употреба и в PC-то като носител на информация, като надскача 451 пъти обема на дискетата.
необходимост по-голям капацитет
През 90-те години се появява необходимостта от увеличаване на капацитета на компакт дисковете. Така се раждат DVD, първоначално предвидени за видео и затова съкращението се възприема като Digital Video Disk. Много скоро обаче дискът намира широко приложение и вече се възприема като Digital Versatile Disc (versatile – за многостранна употреба).
Blu-ray Disc
Blu-ray Disc е сравнително ново допълнение в семейството на дисковете. Представен е за първи път през 2000 г. в Япония на изложение CEATEC. Диск с диаметър 120 mm има капацитет от 25 GB за еднослойните и до 50 GB за двуслойните. През 2002 година в Тайван е произведена 100 GB пластина, а спесификациите на BDXL позволяват капацитет от 128 GB. Това става възможно благодарение на лазер, работещ в синьо-виолетовия спектър с дължина на вълната 405 nm.
HD DVD
HD DVD (High Definition Digital Versatile Disc или High Density Digital Versatile Disc) има определено твърде кратък живот. HD DVD форматът е използван най-много от Тошиба и е сочен за наследник на обикновения DVD формат. Но през февруари 2008 г. Тошиба обявява, че изоставя формата и преустановява производството на HD DVD устройства и плеъри, с което е сложен край на разгорялата се „война на форматите“, което налага на пазара формата Blu-ray
Параметри на диска
Физически размери
Четенето на диска започва от центъра и върви към периферията. За постигане на равномерност на четене на информацията системата коригира скоростта на въртене на диска – с отдалечаване от центъра скоростта на въртене на диска намалява.
Фактът, че четенето на диска е от центъра към периферията, позволява производството на дискове с форма, различна от стандартния кръгъл диск – мини дискове 80 mm и дискове тип визитка. Така информация може да бъде четена до момента, в който концентричната окръжност бива прекъсната.
Кодиране на информацията
Кодирането на информацията върху диска е цифрово. При дисковете с предварителен запис (матрични CD, DVD, BD) това става с помощта на поредица от площадки и ямки (питове), които образуват релеф със строго определена геометрия и имат съответно по-висока и по-ниска отражателна способност.
При записваемите дискове (CD-R, DVD-R и др.) такъв релеф няма. В процеса на запис (загряване с лазерен лъч/ печене = burning) се образуват микроскопични области (маркери, питове), които аналогично имат по-ниска отражателна способност от обкръжаващата повърхност.